Кой обича да брои?
От броилки
мотовилки
кой от вас не се бои?
Колелото се върти.
Почвам аз —
завършваш ти.
Имам ябълка една,
ето на.
Раздели я — стават двенки,
двенки ябълки червейки!
А? Сгреших ли?
Пак една е!
Трябва втора, то се знае.
Е, към първата тогава
цяла друга ще добавя.
Колко стават?
— Стават две.
— Бре, че много плодове!
Малко ли са?
Разбери:
ей ти друга —
стават?
— Три.
Три деца
и ти едно?
Четири ли стават?
Но
на ръката ми чевръсти
другаруват колко пръсти?
Браво, браво, точно пет.
Поздравявам ви —
привет!
Кой ще ме зарадва с вест,
че след пет пък идва?
— Шест.
А към шест — едно
и гледам,
май че стават… колко?
— Седем!
Седем гълъби летели,
на едно балконче спрели.
Кацнал там и друг един,
малко сив и малко син.
Той запитал:
— Аз какво съм?
— Гълъб!
— С мен сме вече?
— Осем!
Осем пътници настигнах
аз по пътя си одеве.
Стигнах ги и им намигнах
Колко сме? — запитах.
— Девет!
А след девет казват, че
следва… кой ще го рече?
— Десет!
— Вие сте умници,
славни сте математици!
Megolina - страничка за стихчета и материали за деца 