
Как да задаваме въпроси, на които детето иска да отговори
Разговорите с деца са едно истинско предизвикателство, което много се доближава до усещането, че яздим кон без седло и повод – едновременно се друсаме по всякакви пътечки, а не можем да определим посоката, в която да поемем. Малчуганите са като едни генератори на информация и въпроси от най-различен характер, като например имат ли птичките моторчета, които им движат крилата (по истински случай 🙂), защо като се качим на дърво не можем да пипнем небето и изобщо всякакви теми, които ги вълнуват. Но пък когато се опитаме да изкопчим информация, която ни интересува, срещаме непреодолима преграда.
В някои ситуации усещаме, че у детето се случва нещо важно – виждаме го в погледа, в поведението, в това, че реагира по-рязко от обикновено или се затваря в себе си. Понякога е след детска градина, понякога след среща с друго дете, а някой път дори и без особена видима причина. Тогава в нас естествено се поражда желанието да разберем:
👉 Какво преживява?
👉 Как се чувства?
👉 Има ли нещо, което го е наранило или притеснило?
Задаваме въпроси с най-добро намерение. Но често срещаме:
„Не знам.“
или
изобщо липса на отговор.
Това изобщо не означава, че детето няма какво да каже. По-често означава, че не знае как да го каже.
Защо детето не отговаря
Понякога въпросът е твърде общ. „Как мина денят ти?“ за нас е ясен. За детето – не.
👉 Кое да разкаже?
👉 Кое е важно?
👉 Откъде да започне?
В други случаи питането ни идва в неподходящ момент – когато детето е уморено или още преживява случилото се. А понякога самото чувство е толкова объркващо, че просто няма думи за него.
Какво работи по-добре
1. По-конкретни въпроси
Вместо:
„Как беше днес?“
по-добре:
„С кого игра днес?“
„Имаше ли нещо, което ти хареса най-много?“
Конкретният въпрос дава опора.
2. Въпроси с избор
„Днес повече ти беше забавно или малко ти беше трудно?“
Така детето не трябва да измисля от нулата, а избира посока.
3. Споделяне вместо разпит
Понякога, когато започна аз:
„Днес на мен ми беше трудно, защото…“
детето естествено се включва:
„А на мен…“
4. Подходящият момент
Най-хубавите разговори рядко идват по предварителен план или график. Те идват:
- по време на игра
- в колата
- преди сън
Когато детето се чувства спокойно, то намира по-лесно думи, а желанието му да се свърже с нас и да сподели идва естествено.
Когато думите не идват – ролята на играта
Има теми, за които детето изпитва трудност да говори директно. Дали това е поради притеснение, срам или неприятно усещане, породено от определена ситуация – разговорите по въпроси, които са особено важни за родителите, стават почти невъзможни.
Тогава на помощ ролевите игри.
Ролевите игри са утвърден метод в детската психология и са в основата на подходи като игровата терапия (play therapy), развивана от Вирджиния Акслайн. Чрез играта детето изразява преживявания и емоции по безопасен и естествен начин, като това се използва и в съвременни методи като Theraplay и Child-Centered Play Therapy, насочени към емоционално развитие и изграждане на връзка.
В играта детето:
- не говори „за себе си“
- говори „чрез герой“
- показва, без да се чувства изложено
Това може да бъде чрез:
игра с кукли
игра с фигурки
измислена история
В разговорите по време на игра може да разпознаете ситуации, които звучат познато:
👉 „Това мече се ядоса, защото…“
👉 „Това дете не иска да играе с него…“
Чрез играта детето разказва повече, отколкото би казало в отговор на въпрос, независимо колко загрижен или важен е той.
Как можем да участваме
Без да насочваме прекалено, можем да се включим:
„Как мислиш, как се чувства това мече?“
„Какво може да му помогне?“
Така разговорът се случва естествено, без напрежение.
Малката разлика
Не е нужно да задаваме повече въпроси.
По-важно е да:
- ги правим по-разбираеми
- избираме правилния момент
- и понякога да оставим играта да „говори“ вместо детето
В крайна сметка
Не винаги разговорите с детето започват с въпрос. Те започват с усещането, че вие сте в неговия свят и е безопасно да сподели – с думи, с игра или просто с присъствие.