Когато детето чувства много, а думите не стигат
Има едни моменти в ежедневието с децата, които са особено трудни. Не защото не знаем какво да направим, а защото усещаме, че детето преживява нещо силно, а не можем да стигнем до него.
Плач без ясна причина.
Яд, който идва изведнъж.
Отказ да говори.
Или обратното – бурна реакция, която ни оставя без думи.
И тогава идва онзи въпрос, който всички сме задавали:
„Какво има?“
А отговорът или не идва, или е още по-силна емоция.
Терзанието, което остава у родителя
В такива моменти не е трудно само за детето. Трудно е и за нас.
Защото:
- искаме да помогнем
- искаме да разберем
- искаме да сме до него
Но често се оказваме в ситуация, в която:
👉 детето не може да обясни
👉 а ние не можем да разчетем
Истината, която променя гледната точка
С времето започва да се изяснява нещо много важно:
Проблемът не е, че детето „не иска да каже“.
Проблемът е, че не може да назове това, което усеща.
Емоциите при децата са:
- силни
- бързи
- объркващи
А те тепърва учат думите, с които да ги назовават.
Търсенето на начин да помогнем
Покрай собствените ми сблъсъци с детските емоции започнах да търся. Четях, разглеждах, интересувах се от темата за емоционалната интелигентност – как децата разпознават чувствата си, как ги групират, как ги свързват с преживявания.
Попаднах на различни подходи:
- основни емоции
- връзка между емоции и цветове
- нюанси и производни чувства
Всичко това беше полезно, но оставаше един въпрос:
👉 Как това да стане достъпно за едно малко дете?
Какво всъщност помага на детето
С времето започнах да виждам кое работи.
Не дългите обяснения.
Не „успокой се“.
Не „кажи какво има“.
А нещо много по-просто:
👉 да има начин да види, разпознае и назове емоцията си
Малката, но важна промяна
Когато детето започне да казва:
„Ядосан съм“
„Тъжно ми е“
вместо просто да реагира, нещо се променя.
Не изчезват емоциите. Но се появява разбиране. А това е началото на умението да се справя с тях.
Как се родиха картите „Емоции и чувства“
Точно от тези търсения и ежедневни ситуации се появи идеята за картите. След като се запознах с различни материали и модели по темата за емоционалната интелигентност и се консултирах с детски психолог, реших да създам нещо, което:
- да е достатъчно просто за дете
- да е достатъчно близко до реални образи за да може детето да се асоциира
- и да помага без да натоварва
Така се появиха картите „Емоции и чувства“ – с реалистични, но меки акварелни илюстрации, които показват емоциите по начин, който децата могат да разпознаят.
Картите са подредени около основни емоции, всяка със свой цвят, и включват техни нюанси и производни, защото в реалния живот чувствата рядко са еднозначни.
Добавени са и карти с основни емоционални потребности – за да може детето не само да разпознае какво чувства, но и от какво има нужда .
Как работят в практиката
Картите не са просто „учебен материал“. Те са средство за връзка.
Могат да се използват:
- в спокойни моменти – за разговор
- в трудни ситуации – за показване вместо говорене
- като игра – за учене без напрежение
Понякога детето не може да каже, но може да посочи.
И това е достатъчно, за да започне разговорът.
В крайна сметка
Като родители всички търсим начин да бъдем по-близо до децата си. Не винаги ни трябват сложни решения. Понякога е достатъчно да им дадем инструмент, с който да кажат:
👉 „Това чувствам.“
Megolina - страничка за стихчета и материали за деца 