Сънливо се вглеждам в омаята нежна на топлата, дъхава нощ - прозорчета малки примигват прощално под звездния, приказен кош. Прозорчета мили, какво ли сте скрили зад вашите ярки стъкла? Старица заспала по нощница бяла, девойка с басмяна пола? Хлапаци с къдрици, склонили главици, на топлия, майчински скут? Бащи уморени?.. Различни вселени на мир, тишина и... Continue Reading →
Грейнало е днес небето през прозорчето и ето – свети приказно таванът в звездна, празнична премяна Зад завесите ефирни вятърко соната свири и с листенцата, унесен, разиграва ми пиеса. После тихичко луната спуска пръсти по земята и в падьом, с балетни стъпки, гали всички цветни пъпки. Най-накрая ме понася мека, облачна каляска и посипват куп... Continue Reading →
Баба Марта е опрела две кълбета тънка прежда, да сме румени и бели с нови, весели одежди. Мартенички за децата - да блестят като мъниста. Мартенички за тревата, до небето да поникне. Хей, бабо Марто, чакаме те цяла зима. Хей, бабо Марто, нека мартенички има за дървета и за птички, за работните пчелички. И край... Continue Reading →
Жлътнала се е на двора, като рошаво глухарче, топка пух, а пък бърбори. Казват пате е, макар че ни пера си има, нито като майка си е бяло. Сякаш нивга не е сито - все кълве и все се пали. Даже червей не остана, нито мъничка мушичка. На зелената поляна вече не прехвърча птичка.... Continue Reading →
Разтъжила се Калинка и се жалва под сурдинка, как крилцата и червени са със сажди опетнени. Баба Мравка и се смее, че додето хубавее може къща да запретне, та да не студува сетне. Прихнала ми таз' Калинка: "Мравке, ти си ми дружинка! Знаеш, че такваз красива, мене труд не ми отива!" Та нагизди се момата,... Continue Reading →
Мама учи ме да сричам и да смятам две плюс две, а забравя как се тича, щом приятел те зове! Мама дава ми уроци дрехите си да редя, а забравя как с подскоци да се радва на дъжда! Разпределя ми задачи, но забравила как бе най-прекрасно бос да крачиш под лазурното небе. Ето, свършва вече... Continue Reading →
Рано, рано се извила над зората, като свила, бяла, пухкава мъглица - на върхарите царица. И разстлала мигли дълги по полета и по хълми, с благослов, от тях росата да покапе по цветята. Автор: Миглена Миткова © Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com
Кукуригу - кудкудяк! Аз нечуван съм юнак! Кукуригу - ко-ко-ко! Петльо зоркото око! Кукуригу, раз, два три, се провиквам от зори! Кукуригу, хей, хей, хей! Хайде, Слънчице, изгрей! Автор: Миглена Миткова © Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com https://megolina.wordpress.com/%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0/%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5/
Врабчо малък, чик-чирик, чуй, извива весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Две врабчета, чик-чирик, чуй, извиват весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Три врабчета, чик-чирик, чуй, извиват весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Чет'ри птички, чик-чирик, чуй, извиват весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Пет врабчета, чик-чирик,... Continue Reading →
Рано рожбичка ранила, рано песничка извила – песен бодра, песен звънка, смая даже Петльо вънка: "Ставай, мамо, няма време! Мене хич не ми се дреме, че не ми достига пладне! Ей го – слънцето ще падне! Бързам да се налудувам, бързам теб да нацелувам, бързам вънка да играя, не седи се в тази стая! Знай, от всичко... Continue Reading →
Megolina - страничка за стихчета и материали за деца 