Мамо, ти не ме води вече за ръка! Леви-десни, раз, два, три, аз самичък ще вървя! Като гледам вас със татко - работа фасулска! Ето виж, сега за кратко аз от тебе ще се пусна. Смело тръгвам уж напред, а защо залитам? Като счупен самолет, все надясно пак политам. С две-три крачки аз се справих,... Continue Reading →

Рано Слънцето се скри - зад леса се веч привежда и през алени лъчи срамежливо се оглежда. Нежно вятърът ечи и светулките повежда от крайречните мъгли да източат тънка прежда. Плели цяла нощ щурци и щом утрото поглежда - пак си Слънчо премени облачета за одежда.   Megolina – блог за детска поезия http://www.megolina.wordpress.com

Имало е неотдавна малък, сив и скучен свят с дребен град, морава равна и цветя без аромат. Там живели дребни хора с тъжни, мънички лица тъй унили от умора зарад' тази сивота. И едно момче тогаз споделило сред децата: "По света потеглям аз да намеря дей дъгата!" Минало реки, полета, стигнало до планина - на... Continue Reading →

В стаята се чува тропот, тръгнало е днес на поход лявото краче на Сашко и провиква се юнашки: "Левчо съм - герой напет! имам и войници пет! А стъпалото ми мачка пречките на всяка крачка! Най-отзаде на войската гордо пази ги петата. Днес без страх отивам с нея кухнята да завладея!" Смее се със глас... Continue Reading →

Спинкай, слънчево дете, върху захарно небе! Аз звездичка съм добра и над теб ще бдя! Спинкай, мъничък герой, в нежен, пурпурен покой! Ангелче за теб следи всичко щом заспи! Спинкай, нежно същество! Знай, в добро или във зло, като тих, омаен звук, мама ще е тук! Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com

Дядо е юнак голям, всичко ремонтира сам! И работи като трима във зелената градина. Вечер, щом полей цветята, важно слага очилата и с намръщено лице почва вестник да чете. Моят дядо е герой, куп неща умее той! Вярваш ли, като по ноти на компютър той работи! Баба често ми повтаря как е свирил на китара,... Continue Reading →

Бях унесъл се в лелгото, ала стреснах се се защото почна в шкафа да издава някой страховита врява. От читанката на батко чу се трополене кратко и запя се "Тралала, ний вълшебни сме числа! Почвай, без да се боиш, с нас да смяташ и броиш! Че числата който знае, може с тях да си играе.... Continue Reading →

- Мамо, мамо, я кажи, Сечко вън дорде върлува и земята кротко спи, Слънцето къде зимува?   Може би лети на юг както прави есен Щърка? Ала тръгне ли от тук, без крила как Слънчо хвърка?   Сигур в някой пещера с баба Меца се изтяга? Да се крие в тъмнина пък съвсем не му... Continue Reading →

  Котенцето Белоснежко мяука тъжно и се жали, а под пъстрата му дрешка лъскат кожени сандали.   С красна джувка на ухото и оскубани мустаци, скрило се е под леглото и ридай над участта си.   "Аз герой съм баснословен и за мишките заплаха, ала в този час тегобен как тъй с мен се подиграха?... Continue Reading →

  Седнали са да умуват днес животните на двора, вече се разгаря спора, силен глъч се чува там, че не могат да измислят, да решат и да премислят кой най-умен е от всички, Шаро или Котаран.   Петльо важно се обажда,  перушината приглажда и гласът си извисява над останалия двор: "Нека думата да взема и... Continue Reading →