Врабчо малък, чик-чирик, чуй, извива весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Две врабчета, чик-чирик, чуй, извиват весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Три врабчета, чик-чирик, чуй, извиват весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Чет'ри птички, чик-чирик, чуй, извиват весел вик и приятел долетя. Колко са врабченцата? Пет врабчета, чик-чирик,... Continue Reading →

Грейнало е днес небето през прозорчето и ето – свети приказно таванът в звездна, празнична премяна Зад завесите ефирни вятърко соната свири и с листенцата, унесен,  разиграва ми пиеса. После тихичко луната спуска пръсти по земята и в падьом, с балетни стъпки, гали всички цветни пъпки. Най-накрая ме понася мека, облачна каляска и посипват куп... Continue Reading →

Рано рожбичка ранила, рано песничка извила – песен бодра, песен звънка, смая даже Петльо вънка: "Ставай, мамо, няма време! Мене хич не ми се дреме, че не ми достига пладне! Ей го – слънцето ще падне! Бързам да се налудувам, бързам теб да нацелувам, бързам вънка да играя, не седи се в тази стая! Знай, от всичко... Continue Reading →

Навъсен, на сянка се крие площада - самотен и тъжен е днес, че Снежко гради мразовита блокада и трупа безспир от нощес. "Отивай си, Снежко, виж как си прогонил и хора, и дребнички твари! Пречупваш от тежест по-крехките клони... Препъваш и млади, и стари!" "Не страдай, площаде, аз утре отлитам на север, дворци да градя.... Continue Reading →

Шепне гората със клони вълшебни - вика ме приказен глас: "Идвай, дете, цвят и билки целебни сбрала съм в пазвата аз. Сутрин разпръсквам уханна омая чак до големия град. Който отвори сърце, ще познае тайнствен и прелестен свят. В него стотици животни и твари бродят под общ небосвод. Слънце и въздух - едни господари, дават... Continue Reading →

Вятърко отвял е пъстрите листа - мек килим застлал е днес за Есента. Тя ще дотърчи в чехлички от злато, с хлад да замени жаркото ни Лято. С песен ще изпрати Слънчо да поспи, после и земята с дъжд ще напои. А пък нас, децата, с плод ще нагости - весели да раснем,  здрави и... Continue Reading →

Ех, че скука! Възмутен пак стоя си вкъщи! Как ли вече трети ден времето се мръщи? Благ и мирен да седя никак не ме свърта  и за някоя беля май се поозъртам... Взимам, без да се мотая, тенджера голяма. Вече аз да готвя зная - виждал съм от мама. Мисля днес да нягостя́ всички пребогато със салата... Continue Reading →

Нов часовник имам аз, цял ден гледам го в захлас! Ала нищо не разбирам, той пък бърза и не спира - тики-така, тики-така, все стрелкичката му трака. Как, щом тича тъй напред, ще науча "шест без пет"? Вий над мене се смилете, друг часовник ми купете само със една стрелка - "Хайде, време за игра!".... Continue Reading →

В леса намери ме, с цветя накичи ме, на никой не казвай ти моето име! Аз волно танцувам, със луди лудувам и бурно се смея, без да се преструвам! Пак пея омайно, подкяням те тайно със мен да откриеш вълшебство безкрайно. Магично красива, опасно игрива, девойка с душа на дете - самодива.   Megolina –... Continue Reading →

Крачат учениците напети - днес минават втори клас, за трети! Гордо към родителите стъпват - веч` на възрастните не отстъпват! Само Сашко пак напреде тича (мирен да стои не му прилича) и подскача весело към мама. Ала тя го среща с вест голяма - той пораснал е и му приляга в къщата на баба да... Continue Reading →