
Ролевите игри и защо са толкова важни
Съпротивлението е естествен етап на развитие на децата, който е особено изтощителен за родителите.
„Не искам да се обличам.“
„Няма да си мия зъбите.“
„Не искам да тръгваме.“
Понякога причината не е инат, а просто умора, напрежение или нужда от повече самостоятелност. Колкото повече настояваме, толкова повече съпротивата се увеличава. И точно тогава нещо изненадващо често помага:
не заповедта,
а играта.
Защо ролевите игри работят толкова добре
За децата играта не е „само игра“.
Тя е начин да разберат света, да обработят преживяванията си и да упражняват социални ситуации.
В ролевата игра детето влиза в различни образи:
- лекар
- родител
- учител
- герой
- животно
- кукла
- приятел
И чрез тях започва да преживява ситуации по различен начин.
Психологът Лев Виготски описва ролевата игра като едно от най-важните средства за развитие на саморегулацията, въображението и социалното поведение при децата. Според него именно в играта детето упражнява умения, които още не може напълно да използва в реалността.
По-късни изследвания в областта на детската психология също показват, че престорената и ролева игра подпомагат:
- емоционалното развитие
- езиковите умения
- емпатията
- способността за решаване на проблеми
- обработването на трудни преживявания
Когато родителят е „авторитетът“
Това е нещо, което много родители усещат интуитивно.
Когато мама или татко кажат:
„Време е за обуване.“
понякога реакцията е:
„Не!“
Но ако същото го каже плюшеното мече?
Изведнъж детето е по-склонно да съдейства.
Защо?
Защото в определени възрасти детето естествено започва да търси повече самостоятелност. Родителят е фигурата, спрямо която тази независимост се заявява най-силно.
И колкото по-уморено, претоварено или емоционално е детето, толкова по-лесно обикновената молба може да се превърне в борба за контрол.
Ролевата игра обаче променя ситуацията.
Когато:
- куклата „моли“
- динозавърът „напомня“
- въображаем приятел „има нужда от помощ“
напрежението спада.
Детето вече не усеща директен натиск от авторитет, а участва в обща игра.
И много често започва да сътрудничи почти неусетно.
Играта като мост към трудните теми
Има и друга много важна страна на ролевите игри.
Понякога децата трудно говорят директно за неща, които са ги разстроили:
- конфликт в детската градина
- страх
- подигравка
- тревожност
- ревност
- чувство за вина
Но могат да ги покажат чрез игра.
Куклата може да е „тъжна“.
Мечето може да се „страхува“.
Играчката може да „не иска да ходи на градина“.
И именно тогава често чуваме неща, които детето иначе не би казало пряко.
Това не е случайно.
В детската психотерапия ролевата и символна игра се използват от десетилетия като естествен начин децата да изразяват емоции и вътрешни конфликти. Virginia Axline развива т.нар. play therapy — игрова терапия, основана на идеята, че играта е естественият език на детето.
Съвременни изследвания върху игровата терапия показват, че тя подпомага емоционалната регулация, намалява тревожността и улеснява комуникацията при деца, които трудно изразяват преживяванията си с думи.
Как можем да използваме ролевите игри у дома
Не е нужно специално обучение.
Понякога са достатъчни:
- кукли
- фигурки
- плюшени играчки
- домашен театър
- измислени персонажи
И най-вече — готовност да влезем в света на детето.
Например:
При отказ за лягане
„Ох, май мечето много се е изморило. Дали ще успее само да си измие зъбките?“
При тревожност
„Мисля, че зайчето се притеснява за утре. Какво ли би му помогнало?“
При конфликт
„Какво според теб е почувствала куклата, когато другите не са искали да играят с нея?“
Така детето започва да говори по-спокойно, защото не се чувства разпитвано или притиснато.
Най-ценното в ролевата игра
Ролевите игри не са просто начин да „измислим хитър подход“, с който детето да ни слуша повече.
Те са начин:
- да намалим напрежението
- да се свържем
- да разберем какво стои зад поведението
- да дадем пространство на детето да изрази себе си
И понякога точно чрез една кукла, едно мече или една измислена история научаваме много повече, отколкото чрез десет въпроса.