Ролевите игри и защо са толкова важни

Ролевите игри и защо са толкова важни

Съпротивлението е естествен етап на развитие на децата, който е особено изтощителен за родителите.

„Не искам да се обличам.“
„Няма да си мия зъбите.“
„Не искам да тръгваме.“

Понякога причината не е инат, а просто умора, напрежение или нужда от повече самостоятелност. Колкото повече настояваме, толкова повече съпротивата се увеличава. И точно тогава нещо изненадващо често помага:

не заповедта,
а играта.

Защо ролевите игри работят толкова добре

За децата играта не е „само игра“.
Тя е начин да разберат света, да обработят преживяванията си и да упражняват социални ситуации.

В ролевата игра детето влиза в различни образи:

  • лекар
  • родител
  • учител
  • герой
  • животно
  • кукла
  • приятел

И чрез тях започва да преживява ситуации по различен начин.

Психологът Лев Виготски описва ролевата игра като едно от най-важните средства за развитие на саморегулацията, въображението и социалното поведение при децата. Според него именно в играта детето упражнява умения, които още не може напълно да използва в реалността.

По-късни изследвания в областта на детската психология също показват, че престорената и ролева игра подпомагат:

  • емоционалното развитие
  • езиковите умения
  • емпатията
  • способността за решаване на проблеми
  • обработването на трудни преживявания

Когато родителят е „авторитетът“

Това е нещо, което много родители усещат интуитивно.

Когато мама или татко кажат:
„Време е за обуване.“

понякога реакцията е:
„Не!“

Но ако същото го каже плюшеното мече?

Изведнъж детето е по-склонно да съдейства.

Защо?

Защото в определени възрасти детето естествено започва да търси повече самостоятелност. Родителят е фигурата, спрямо която тази независимост се заявява най-силно.

И колкото по-уморено, претоварено или емоционално е детето, толкова по-лесно обикновената молба може да се превърне в борба за контрол.

Ролевата игра обаче променя ситуацията.

Когато:

  • куклата „моли“
  • динозавърът „напомня“
  • въображаем приятел „има нужда от помощ“

напрежението спада.

Детето вече не усеща директен натиск от авторитет, а участва в обща игра.

И много често започва да сътрудничи почти неусетно.

Играта като мост към трудните теми

Има и друга много важна страна на ролевите игри.

Понякога децата трудно говорят директно за неща, които са ги разстроили:

  • конфликт в детската градина
  • страх
  • подигравка
  • тревожност
  • ревност
  • чувство за вина

Но могат да ги покажат чрез игра.

Куклата може да е „тъжна“.
Мечето може да се „страхува“.
Играчката може да „не иска да ходи на градина“.

И именно тогава често чуваме неща, които детето иначе не би казало пряко.

Това не е случайно.

В детската психотерапия ролевата и символна игра се използват от десетилетия като естествен начин децата да изразяват емоции и вътрешни конфликти. Virginia Axline развива т.нар. play therapy — игрова терапия, основана на идеята, че играта е естественият език на детето.

Съвременни изследвания върху игровата терапия показват, че тя подпомага емоционалната регулация, намалява тревожността и улеснява комуникацията при деца, които трудно изразяват преживяванията си с думи.

Как можем да използваме ролевите игри у дома

Не е нужно специално обучение.

Понякога са достатъчни:

  • кукли
  • фигурки
  • плюшени играчки
  • домашен театър
  • измислени персонажи

И най-вече — готовност да влезем в света на детето.

Например:

При отказ за лягане

„Ох, май мечето много се е изморило. Дали ще успее само да си измие зъбките?“

При тревожност

„Мисля, че зайчето се притеснява за утре. Какво ли би му помогнало?“

При конфликт

„Какво според теб е почувствала куклата, когато другите не са искали да играят с нея?“

Така детето започва да говори по-спокойно, защото не се чувства разпитвано или притиснато.

Най-ценното в ролевата игра

Ролевите игри не са просто начин да „измислим хитър подход“, с който детето да ни слуша повече.

Те са начин:

  • да намалим напрежението
  • да се свържем
  • да разберем какво стои зад поведението
  • да дадем пространство на детето да изрази себе си

И понякога точно чрез една кукла, едно мече или една измислена история научаваме много повече, отколкото чрез десет въпроса.

Blog at WordPress.com.

Up ↑