
Тъй е хубаво когато
иде пъстро, жарко лято,
слънчицето щом ни грее,
птича песен щом ни пее!
Ще извадим ризки бели
и оранжеви капели,
ще сме боси на тревата,
ще си плискаме краката –
по поточета, рекички
и по морските вълнички.
Край зелените чемшири
ще чертаем с тебешири.
Ще играем до насита!
Никой няма да ни пита:
“Ти наметна ли елече?
Ватенка дали облече?”
Бързо сбирам всички плетки,
всички вълнени жилетки,
дрехи топли, дрехи връхни,
в скрина дървен да ги пъхна.
Ще се гоним по полята
цяло лято, цяло лято,
чак до де над наш’те къщи
Баба Зима пак се смръщи.
Megolina
Leave a comment