Детство Камъче в джоба и кал по ръцете.Искрена обич. Сукманче на цвете.Рана на лакътя, сълзи в очите.Зъбче разклатено. Мляко с бисквити. В шкафа чудовище. Топла прегръдка.Златно съкровище. Смешки. И гъдел.Лятна ваканция. Три сладоледа.Песни и танци. Рисуване с креда. Връзки развързани. Приказни тайни.Детство забързано. Детство омайно.Смешно, затичано, шумно и сладко.Бурно, обичано. Ала твърде кратко. Megolina https://megolina.com/2026/04/22/%d0%b8%d0%b4%d0%b5-%d0%bb%d1%8f%d1%82%d0%be/... Continue Reading →

Ляво-дясно, ляво-дясно...Уж е просто, ала пакникак мен не ми е ясноде да мушна този крак.Две обувки имам, ето!И нозете ми са две -всяка има пет пръстетас малки, обли върхове.Но не ще да се намърда пустата му и пета!Как ли е разбрала първа,че объркал съм реда? Megolina https://megolina.com/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8/ https://megolina.com/%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0/ https://megolina.com/%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%bd/

Щом те мъчи силна хрема или те боли корема,по клиничната пътека,ще отидеш ти на лекар. А по улиците градскиако дебне ни опасност, умните дечица знаят, че ни пази полицаят.Виж, чертежи и проекти как скицират архитекти,а прецизно, на строежамайстор тухлите подрежда.За дървета и за хижи,лесничеите се грижат,а пък с горските пожариборят се пожарникари.Има много занаятипо кълбото... Continue Reading →

Тъй е хубаво когатоиде пъстро, жарко лято,слънчицето щом ни грее,птича песен щом ни пее!Ще извадим ризки белии оранжеви капели,ще сме боси на тревата,ще си плискаме краката -по поточета, рекичкии по морските вълнички.Край зелените чемширище чертаем с тебешири.Ще играем до насита!Никой няма да ни пита:"Ти наметна ли елече?Ватенка дали облече?"Бързо сбирам всички плетки,всички вълнени жилетки,дрехи топли,... Continue Reading →

Баба Марта е опрела две кълбета тънка прежда, да сме румени и бели с нови, весели одежди. Мартенички за децата - да блестят като мъниста. Мартенички за тревата, до небето да поникне. Хей, бабо Марто, чакаме те цяла зима. Хей, бабо Марто, нека мартенички има за дървета и за птички, за работните пчелички. И край... Continue Reading →

  Жлътнала се е на двора, като рошаво глухарче, топка пух, а пък бърбори. Казват пате е, макар че ни пера си има, нито като майка си е бяло. Сякаш нивга не е сито - все кълве и все се пали. Даже червей не остана, нито мъничка мушичка. На зелената поляна вече не прехвърча птичка.... Continue Reading →

Сънливо се вглеждам в омаята нежна на топлата, дъхава нощ - прозорчета малки примигват прощално под звездния, приказен кош. Прозорчета мили, какво ли сте скрили зад вашите ярки стъкла? Старица заспала по нощница бяла, девойка с басмяна пола? Хлапаци с къдрици, склонили главици, на топлия, майчински скут? Бащи уморени?.. Различни вселени на мир, тишина и... Continue Reading →