Ляво-дясно, ляво-дясно...Уж е просто, ала пакникак мен не ми е ясноде да мушна този крак.Две обувки имам, ето!И нозете ми са две -всяка има пет пръстетас малки, обли върхове.Но не ще да се намърда пустата му и пета!Как ли е разбрала първа,че объркал съм реда? Megolina https://megolina.com/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8/ https://megolina.com/%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0/ https://megolina.com/%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%bd/

Щом те мъчи силна хрема или те боли корема,по клиничната пътека,ще отидеш ти на лекар. А по улиците градскиако дебне ни опасност, умните дечица знаят, че ни пази полицаят.Виж, чертежи и проекти как скицират архитекти,а прецизно, на строежамайстор тухлите подрежда.За дървета и за хижи,лесничеите се грижат,а пък с горските пожариборят се пожарникари.Има много занаятипо кълбото... Continue Reading →

Тъй е хубаво когатоиде пъстро, жарко лято,слънчицето щом ни грее,птича песен щом ни пее!Ще извадим ризки белии оранжеви капели,ще сме боси на тревата,ще си плискаме краката -по поточета, рекичкии по морските вълнички.Край зелените чемширище чертаем с тебешири.Ще играем до насита!Никой няма да ни пита:"Ти наметна ли елече?Ватенка дали облече?"Бързо сбирам всички плетки,всички вълнени жилетки,дрехи топли,... Continue Reading →

Баба Марта е опрела две кълбета тънка прежда, да сме румени и бели с нови, весели одежди. Мартенички за децата - да блестят като мъниста. Мартенички за тревата, до небето да поникне. Хей, бабо Марто, чакаме те цяла зима. Хей, бабо Марто, нека мартенички има за дървета и за птички, за работните пчелички. И край... Continue Reading →

  Жлътнала се е на двора, като рошаво глухарче, топка пух, а пък бърбори. Казват пате е, макар че ни пера си има, нито като майка си е бяло. Сякаш нивга не е сито - все кълве и все се пали. Даже червей не остана, нито мъничка мушичка. На зелената поляна вече не прехвърча птичка.... Continue Reading →

Сънливо се вглеждам в омаята нежна на топлата, дъхава нощ - прозорчета малки примигват прощално под звездния, приказен кош. Прозорчета мили, какво ли сте скрили зад вашите ярки стъкла? Старица заспала по нощница бяла, девойка с басмяна пола? Хлапаци с къдрици, склонили главици, на топлия, майчински скут? Бащи уморени?.. Различни вселени на мир, тишина и... Continue Reading →

Разтъжила се Калинка и се жалва под сурдинка, как крилцата и червени са със сажди опетнени. Баба Мравка и се смее, че додето хубавее може къща да запретне, та да не студува сетне. Прихнала ми таз' Калинка: "Мравке, ти си ми дружинка! Знаеш, че такваз красива, мене труд не ми отива!" Та нагизди се момата,... Continue Reading →

Мама учи ме да сричам и да смятам две плюс две, а забравя как се тича,  щом приятел те зове! Мама дава ми уроци дрехите си да редя, а забравя как с подскоци да се радва на дъжда! Разпределя ми задачи, но забравила как бе най-прекрасно бос да крачиш под лазурното небе. Ето, свършва вече... Continue Reading →

Рано, рано се извила над зората, като свила, бяла, пухкава мъглица - на върхарите царица. И разстлала мигли дълги по полета и по хълми, с благослов, от тях росата да покапе по цветята.   Автор: Миглена Миткова © Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com

Кукуригу - кудкудяк! Аз нечуван съм юнак! Кукуригу - ко-ко-ко! Петльо зоркото око! Кукуригу, раз, два три, се провиквам от зори! Кукуригу, хей, хей, хей! Хайде, Слънчице, изгрей!   Автор: Миглена Миткова © Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com https://megolina.wordpress.com/%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0/%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5/