- Мамо, мамо, я кажи, Сечко вън дорде върлува и земята кротко спи, Слънцето къде зимува?   Може би лети на юг както прави есен Щърка? Ала тръгне ли от тук, без крила как Слънчо хвърка?   Сигур в някой пещера с баба Меца се изтяга? Да се крие в тъмнина пък съвсем не му... Continue Reading →

  Котенцето Белоснежко мяука тъжно и се жали, а под пъстрата му дрешка лъскат кожени сандали.   С красна джувка на ухото и оскубани мустаци, скрило се е под леглото и ридай над участта си.   "Аз герой съм баснословен и за мишките заплаха, ала в този час тегобен как тъй с мен се подиграха?... Continue Reading →

  Седнали са да умуват днес животните на двора, вече се разгаря спора, силен глъч се чува там, че не могат да измислят, да решат и да премислят кой най-умен е от всички, Шаро или Котаран.   Петльо важно се обажда,  перушината приглажда и гласът си извисява над останалия двор: "Нека думата да взема и... Continue Reading →

    Шарена съм като цвете но пък нямам аромат.  Весела и пъстрокрила,  аз летя от цвят на цвят. Ти крилцата ми не пипай, че покрити са с прашец. От цвета с нектар се храня, а пчелите със медец. Няма никаква заблуда, аз съм волна ..............   ***   Черна, малка, пресметлива, работата ми отива. ... Continue Reading →

  Аз съм малка и червена, с черни точки на крилцата, весело летя в небето и за радост на децата, на ръчичката щом кацна, ти внимавай, гледай в мене! На където после литна, утре там ще се ожениш. Кацнала на боровинка, аз съм пъстричка ...........   ***   Жълто-черна на райета и летя като комета. Работата – най-напред – да събирам сладък мед. С мойте дружки работливи търсиме в поля и ниви най-красивите цветя, цъфнали през... Continue Reading →