Ех, че скука! Възмутен пак стоя си вкъщи! Как ли вече трети ден времето се мръщи? Благ и мирен да седя никак не ме свърта  и за някоя беля май се поозъртам... Взимам, без да се мотая, тенджера голяма. Вече аз да готвя зная - виждал съм от мама. Мисля днес да нягостя́ всички пребогато със салата... Continue Reading →

Нов часовник имам аз, цял ден гледам го в захлас! Ала нищо не разбирам, той пък бърза и не спира - тики-така, тики-така, все стрелкичката му трака. Как, щом тича тъй напред, ще науча "шест без пет"? Вий над мене се смилете, друг часовник ми купете само със една стрелка - "Хайде, време за игра!".... Continue Reading →

В леса намери ме, с цветя накичи ме, на никой не казвай ти моето име! Аз волно танцувам, със луди лудувам и бурно се смея, без да се преструвам! Пак пея омайно, подкяням те тайно със мен да откриеш вълшебство безкрайно. Магично красива, опасно игрива, девойка с душа на дете - самодива.   Megolina –... Continue Reading →

Крачат учениците напети - днес минават втори клас, за трети! Гордо към родителите стъпват - веч` на възрастните не отстъпват! Само Сашко пак напреде тича (мирен да стои не му прилича) и подскача весело към мама. Ала тя го среща с вест голяма - той пораснал е и му приляга в къщата на баба да... Continue Reading →

  ЕДНА луна е тази нощ изгряла, ДВЕ облачета пък се в нея гушат. ТРИ птичета пак пеят до отмала, а ЧЕТ'РИ охлювчета тихо слушат.   ПЕТ весели светулки се прескачат с ШЕСТ падащи листенца от дървото. А СЕДЕМ мравчици пъплят в тревата с ОСЕМ зрънца – храница за гнездото.   И ДЕВЕТ рака тракат мързеливо... Continue Reading →

  Имам баба пъргавелка - весела, засмяна. Млада е и хубавелка, също като мама! Всеки ден след мене тича и умора няма, "баба" ли да я наричам или е измама? Гледам думичката "БАБА" днеска във буквара и до нея нос подава строго тетка стара... Знам, че има много дни днес до първи клас, но кажете... Continue Reading →

Малко весело лисиче имала си Кума Лиса, хубаво като кокиче и с ума си ще те слиса! Но навред било известно, че да учи не обича. Всичко търсело на лесно, дай му да играй и тича! "Хайде, Лиске, ставай вече, за училище се стягай! Шко́лото е надалече, тръгването не отлагай, че учителката каза, имали сте... Continue Reading →

Мамо, ти не ме води вече за ръка! Леви-десни, раз, два, три, аз самичък ще вървя! Като гледам вас със татко - работа фасулска! Ето виж, сега за кратко аз от тебе ще се пусна. Смело тръгвам уж напред, а защо залитам? Като счупен самолет, все надясно пак политам. С две-три крачки аз се справих,... Continue Reading →

Рано Слънцето се скри - зад леса се веч привежда и през алени лъчи срамежливо се оглежда. Нежно вятърът ечи и светулките повежда от крайречните мъгли да източат тънка прежда. Плели цяла нощ щурци и щом утрото поглежда - пак си Слънчо премени облачета за одежда.   Megolina – блог за детска поезия http://www.megolina.wordpress.com

Имало е неотдавна малък, сив и скучен свят с дребен град, морава равна и цветя без аромат. Там живели дребни хора с тъжни, мънички лица тъй унили от умора зарад' тази сивота. И едно момче тогаз споделило сред децата: "По света потеглям аз да намеря дей дъгата!" Минало реки, полета, стигнало до планина - на... Continue Reading →