
– Мамо, мамо, я кажи,
Сечко вън дорде върлува
и земята кротко спи,
Слънцето къде зимува?
Може би лети на юг
както прави есен Щърка?
Ала тръгне ли от тук,
без крила как Слънчо хвърка?
Сигур в някой пещера
с баба Меца се изтяга?
Да се крие в тъмнина
пък съвсем не му приляга!
Зная, зная! Като Лиса
то кожухче си облича!
Зиме силите пести си,
лятото за да препича.
Хайде, мамо, пожали ме,
истината ми кажи!
– Слънчо, слънцето се крие
в твойте питащи очи!
Блог за детска поезия Megolina
Leave a comment