
Рано Слънцето се скри –
зад леса се веч привежда
и през алени лъчи
срамежливо се оглежда.
Нежно вятърът ечи
и светулките повежда
от крайречните мъгли
да източат тънка прежда.
Плели цяла нощ щурци
и щом утрото поглежда –
пак си Слънчо премени
облачета за одежда.
Megolina – блог за детска поезия
http://www.megolina.wordpress.com
Leave a comment