Ех, че скука!

Ех, че скука! Възмутен
пак стоя си вкъщи!
Как ли вече трети ден
времето се мръщи?

Благ и мирен да седя
никак не ме свърта 
и за някоя беля
май се поозъртам…

Взимам, без да се мотая,
тенджера голяма.
Вече аз да готвя зная –
виждал съм от мама.

Мисля днес да нягостя́
всички пребогато
със салата от листа́
(май са от мушкато).

Стана време и за дресинг –
грабвам аз оцета.
Ала нещо се отнесох,
капна на паркета!

Малко само, две-три капки…
Или десет-двайсет…
С мойте плюшени чорапки
ги попих, не бой се!

Ала пък сега – беда!
Никак не върви
на прославен кулинар
бос тъй да седи…

Смело почвам да тършувам
в шкафа за обувки.
Най-красивите обувам – 
токчета със джувки.

Ала сигурно съм млад
за да проумея –
мама как, щом ме видя,
плаче и се смее?

 

Megolina – блог за детска поезия
http://www.megolina.wordpress.com

 

Автор: Миглена Миткова