Шепне гората

Шепне гората със клони вълшебни –
вика ме приказен глас:
“Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.

Сутрин разпръсквам уханна омая
чак до големия град.
Който отвори сърце, ще познае
тайнствен и прелестен свят.

В него стотици животни и твари
бродят под общ небосвод.
Слънце и въздух – едни господари,
дават на всичко живот.

Пойните птички откриват напролет
в моите дебри подслон,
с песен отмарят от дългия полет,
после оплитат си дом.

В техния глас се заслушай, детенце,
тихо в тревата легни,
после от моята свежест парченце
в теб наобратно вземи!”