Снежко на площада

Навъсен, на сянка се крие площада –
самотен и тъжен е днес,
че Снежко гради мразовита блокада
и трупа безспир от нощес.

“Отивай си, Снежко, виж как си прогонил
и хора, и дребнички твари!
Пречупваш от тежест по-крехките клони…
Препъваш и млади, и стари!”

“Не страдай, площаде, аз утре отлитам
на север, дворци да градя.
След мен ще дотичат децата с шейните
и глъч ще отекне в снега.

Очите ще греят, а коледни песни
ще чуваш под път и над път.
Във мойта прегръдка, знай, всеки е весел,
а бял и красив е градът.”
Megolina – страничка за детска поезия

 

Автор: Миглена Миткова