Разтъжила се Калинка

Разтъжила се Калинка
и се жалва под сурдинка,
как крилцата и червени
са със сажди опетнени.
Баба Мравка и се смее,
че додето хубавее
може къща да запретне,
та да не студува сетне.
Прихнала ми таз’ Калинка:
“Мравке, ти си ми дружинка!
Знаеш, че такваз красива,
мене труд не ми отива!”
Та нагизди се момата,
пък огледа се в реката,
и отлитна пременена,
мъж да търси, да се жени.

Автор: Миглена Миткова ©
Блог за детска поезия Megolina
http://www.megolina.wordpress.com