Пате

Жлътнала се е на двора,
като рошаво глухарче,
топка пух, а пък бърбори.
Казват пате е, макар че
ни пера си има, нито
като майка си е бяло.
Сякаш нивга не е сито –
все кълве и все се пали.
Даже червей не остана,
нито мъничка мушичка.
На зелената поляна
вече не прехвърча птичка.
Трака розовата човка,
всичко живо се скатава!
На другарчето си ново
само аз се възхищавам.

Текст и илюстрация: Megolina – страничка за детска поезия