Прозорчета

Сънливо се вглеждам
в омаята нежна
на топлата, дъхава нощ –
прозорчета малки
примигват прощално
под звездния, приказен кош.

Прозорчета мили,
какво ли сте скрили
зад вашите ярки стъкла?
Старица заспала
по нощница бяла,
девойка с басмяна пола?

Хлапаци с къдрици,
склонили главици,
на топлия, майчински скут?
Бащи уморени?..
Различни вселени
на мир, тишина и уют…

И сигурно също
в отсрещната къща
прозорчето мое блести.
Изпращам усмивка –
денят си отива,
заспивам, заспивай и ти!

Megolina – страничка за детска поезия