Сънливо се вглеждам в омаята нежна на топлата, дъхава нощ - прозорчета малки примигват прощално под звездния, приказен кош. Прозорчета мили, какво ли сте скрили зад вашите ярки стъкла? Старица заспала по нощница бяла, девойка с басмяна пола? Хлапаци с къдрици, склонили главици, на топлия, майчински скут? Бащи уморени?.. Различни вселени на мир, тишина и... Continue Reading →

Грейнало е днес небето през прозорчето и ето – свети приказно таванът в звездна, празнична премяна Зад завесите ефирни вятърко соната свири и с листенцата, унесен,  разиграва ми пиеса. После тихичко луната спуска пръсти по земята и в падьом, с балетни стъпки, гали всички цветни пъпки. Най-накрая ме понася мека, облачна каляска и посипват куп... Continue Reading →

  ЕДНА луна е тази нощ изгряла, ДВЕ облачета пък се в нея гушат. ТРИ птичета пак пеят до отмала, а ЧЕТ'РИ охлювчета тихо слушат.   ПЕТ весели светулки се прескачат с ШЕСТ падащи листенца от дървото. А СЕДЕМ мравчици пъплят в тревата с ОСЕМ зрънца – храница за гнездото.   И ДЕВЕТ рака тракат мързеливо... Continue Reading →

Спинкай, слънчево дете, върху захарно небе! Аз звездичка съм добра и над теб ще бдя! Спинкай, мъничък герой, в нежен, пурпурен покой! Ангелче за теб следи всичко щом заспи! Спинкай, нежно същество! Знай, в добро или във зло, като тих, омаен звук, мама ще е тук! Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com