Дядо е юнак голям, всичко ремонтира сам! И работи като трима във зелената градина. Вечер, щом полей цветята, важно слага очилата и с намръщено лице почва вестник да чете. Моят дядо е герой, куп неща умее той! Вярваш ли, като по ноти на компютър той работи! Баба често ми повтаря как е свирил на китара,... Continue Reading →

Бях унесъл се в лелгото, ала стреснах се се защото почна в шкафа да издава някой страховита врява. От читанката на батко чу се трополене кратко и запя се "Тралала, ний вълшебни сме числа! Почвай, без да се боиш, с нас да смяташ и броиш! Че числата който знае, може с тях да си играе.... Continue Reading →

- Мамо, мамо, я кажи, Сечко вън дорде върлува и земята кротко спи, Слънцето къде зимува?   Може би лети на юг както прави есен Щърка? Ала тръгне ли от тук, без крила как Слънчо хвърка?   Сигур в някой пещера с баба Меца се изтяга? Да се крие в тъмнина пък съвсем не му... Continue Reading →

  Котенцето Белоснежко мяука тъжно и се жали, а под пъстрата му дрешка лъскат кожени сандали.   С красна джувка на ухото и оскубани мустаци, скрило се е под леглото и ридай над участта си.   "Аз герой съм баснословен и за мишките заплаха, ала в този час тегобен как тъй с мен се подиграха?... Continue Reading →

  Седнали са да умуват днес животните на двора, вече се разгаря спора, силен глъч се чува там, че не могат да измислят, да решат и да премислят кой най-умен е от всички, Шаро или Котаран.   Петльо важно се обажда,  перушината приглажда и гласът си извисява над останалия двор: "Нека думата да взема и... Continue Reading →