ЕДНА луна е тази нощ изгряла, ДВЕ облачета пък се в нея гушат. ТРИ птичета пак пеят до отмала, а ЧЕТ'РИ охлювчета тихо слушат.   ПЕТ весели светулки се прескачат с ШЕСТ падащи листенца от дървото. А СЕДЕМ мравчици пъплят в тревата с ОСЕМ зрънца – храница за гнездото.   И ДЕВЕТ рака тракат мързеливо... Continue Reading →

  Имам баба пъргавелка - весела, засмяна. Млада е и хубавелка, също като мама! Всеки ден след мене тича и умора няма, "баба" ли да я наричам или е измама? Гледам думичката "БАБА" днеска във буквара и до нея нос подава строго тетка стара... Знам, че има много дни днес до първи клас, но кажете... Continue Reading →

Малко весело лисиче имала си Кума Лиса, хубаво като кокиче и с ума си ще те слиса! Но навред било известно, че да учи не обича. Всичко търсело на лесно, дай му да играй и тича! "Хайде, Лиске, ставай вече, за училище се стягай! Шко́лото е надалече, тръгването не отлагай, че учителката каза, имали сте... Continue Reading →

Мамо, ти не ме води вече за ръка! Леви-десни, раз, два, три, аз самичък ще вървя! Като гледам вас със татко - работа фасулска! Ето виж, сега за кратко аз от тебе ще се пусна. Смело тръгвам уж напред, а защо залитам? Като счупен самолет, все надясно пак политам. С две-три крачки аз се справих,... Continue Reading →

Рано Слънцето се скри - зад леса се веч привежда и през алени лъчи срамежливо се оглежда. Нежно вятърът ечи и светулките повежда от крайречните мъгли да източат тънка прежда. Плели цяла нощ щурци и щом утрото поглежда - пак си Слънчо премени облачета за одежда.   Megolina – блог за детска поезия http://www.megolina.wordpress.com

Имало е неотдавна малък, сив и скучен свят с дребен град, морава равна и цветя без аромат. Там живели дребни хора с тъжни, мънички лица тъй унили от умора зарад' тази сивота. И едно момче тогаз споделило сред децата: "По света потеглям аз да намеря дей дъгата!" Минало реки, полета, стигнало до планина - на... Continue Reading →

В стаята се чува тропот, тръгнало е днес на поход лявото краче на Сашко и провиква се юнашки: "Левчо съм - герой напет! имам и войници пет! А стъпалото ми мачка пречките на всяка крачка! Най-отзаде на войската гордо пази ги петата. Днес без страх отивам с нея кухнята да завладея!" Смее се със глас... Continue Reading →

Спинкай, слънчево дете, върху захарно небе! Аз звездичка съм добра и над теб ще бдя! Спинкай, мъничък герой, в нежен, пурпурен покой! Ангелче за теб следи всичко щом заспи! Спинкай, нежно същество! Знай, в добро или във зло, като тих, омаен звук, мама ще е тук! Блог за детска поезия Megolina http://www.megolina.wordpress.com

Дядо е юнак голям, всичко ремонтира сам! И работи като трима във зелената градина. Вечер, щом полей цветята, важно слага очилата и с намръщено лице почва вестник да чете. Моят дядо е герой, куп неща умее той! Вярваш ли, като по ноти на компютър той работи! Баба често ми повтаря как е свирил на китара,... Continue Reading →

Бях унесъл се в лелгото, ала стреснах се се защото почна в шкафа да издава някой страховита врява. От читанката на батко чу се трополене кратко и запя се "Тралала, ний вълшебни сме числа! Почвай, без да се боиш, с нас да смяташ и броиш! Че числата който знае, може с тях да си играе.... Continue Reading →